Багаж

Започнах да се подготвям за това пътуване няколко дни предварително, защото трябваше да извадя всичките си летни дрехи, които бях забутала дълбоко в гардероба. Ограничението на багажа ни беше стандартното – 23 кг. и 158 cм. Можехме да носим и по една чанта ръчен багаж, не повече от 10 кг. Тези параметри са напълно достатъчни да съберат всичко, което ви е необходимо по време на пътуването. Има едно условие – Не се уливайте с багажа, като натъпчете куфара си с всевъзможни ненужни вещи, защото едва ли ще използвате голяма част от тях, а и все пак е добре да имате празно място навръщане, за някой друг сувенир.

Както при всяко подобно пътуване е необходимо да вземете със себе си леки удобни дрехи и задължително – Удобни обувки, защото иначе, повярвайте ми, цялата ви почивка би се превърнала в кошмар. Освен това е хубаво да си вземете всички аксесоари, подходящи за летните месеци – слънчеви очила, бански, чехли, слънце защитни кремове и др. В ръчния си багаж е добре са сложите всякакви документи , ценности и техника, която сте решили да вземете, като лаптоп, и разбира се, фото апарат.

Пътуването

Приключението ми започна на 08.02.2011 година от София.

Разстоянието между България и Куба е доста голямо, затова ни се наложи да пътуваме с 2 самолета. Първият от София до Мадрид, със самолет на Bulgaria air.

Пътуването до Мадрид беше не повече от 3 часа. Предстоеше ни няколко часов престой в Мадрид.

Съвет – направете си сандвичи от България и ги сложете в основния си багаж, защото както знаете носенето на храна в ръчния багаж не е разрешено и има опасност да ви ги конфискуват. Така или иначе след като стигнете на летището, където ще сменяте самолет ще вземете багажа си и ще можете да го отворите, преди отново да го натоварите за крайната точка.  Добре е да направите това, защото, както повечето от вас знаят, цените по летищата са безумно високи.

Летището на Мадрид беше много голямо и със сигурност мога да кажа, че имаше какво да се види. Мен най-много ме грабнаха рекламите.

Следващият полет беше от Мадрид до Хавана, със самолет на испанската авиокомпания IBERIA .

Полетът е близо 11 часа. Добре е да си вземете книга, за да имате с какво да се занимавате по време на полета. В самолета имахме 3 хранения, които учудващо ми харесаха – спагети, салатки, сладолед и др. Часовото време в Куба е 7 часа назад от това в Бъглария.

Докато летяхме стюардесите раздадоха на всички брошури с обща информация за страната, в която отивахме. В тях беше споменато какво е позволено да се внася и изнася от страната и какво не :

Забранява се внос и износ на следните предмети:

• Лекарства
• Взривни вещества
• Предмети, фотографии, литература и / или всяка друга порнографски член, или предмети, които се опитват срещу добрите нрави
• Всеки елемент – включително и литература се опитва срещу сигурността ивътрешния ред на страната. (нищо против режим и / или Фидел Кастро)

До тук добре , но ….. 🙂

Забранява се внос от пътници на следните предмети:

• Безжични телефони.
• Безжични микрофони
• Видео оборудване от всякакъв вид, независимо от страната на производство или търговска марка, включително тези, произведени и продадени на пазара катовградени в аксесоара за други съоръжения (VCR, DVD, и др.) От тази забрана се  освобождават чуждестранни дипломатически персонал, кубинските власти, които са пребивавали в чужбина за повече от една година, както и като личности, на които е разрешено да внасят  домакинство.
• Фризери с повече от седем кубични фута на капацитета.
• Всякакви Гпс устройства
• Уоки-токи
• Климатици
• Електрически кухни и пещи – от всички видове, модели и възможности.
• Електрически фурни – от всички видове, модели и възможности, включително и на микро вълни.
• Електрически душове – от всички видове, модели и възможности
• Електрически фритюрници – от всички видове, модели и възможности.
• Електрически бойлери
• Електрически ютии без пръскачки, консумират над 290 вата / час или електрически ютии с напоителното отнема повече от 703 вата / час.
• Електрически тостери за хляб.

Хотелът

Пристигнахме през нощта и нямахме възможност да видим нищо, а и бяхме много изморени. Настаниха ни на 16 тия етаж в хотел “Нептун” ***, който се намираше до брега на Атлантическия океан. Сградата беше класическа, комунистическа, неразрушима постройка.

Фоайето на хотела

Гледката от стаята ми

Гледката от другата страна на хотела

Зад хотелът беше океанът. Брегът му беше каменист и не можеше да става и дума за къпане.  За сметка на това, обаче имаше много сърфисти.

Новият град

В Хавана останахме 3 дни, които , като че ли бяха напълно достатъчни да се запознаем с обстановката и да усетим атмосферата на града. Както повечето големи столици и Хавана е разделена на 2 части – нова и стара. В новата част се намират почти всички хотели, посолства, административни и други сгради.

Това бяха любимите ми палми.

В района имаше и дълга алея за разходки с много видове палми и други красиви растения.

Разстоянието от едната до другата част на града не беше кой знае какво – около 3 километра, който лесно се вървяха по крайбрежната алея.

Извървях растоянието само веднъж, за да се запозная с обстановката, следващите пъти, когато слизахме към другия край се возехме на жълтите таксита, които щъкаха навсякъде из града.

Старият град

Историческият център на града – Хабана Виеха, където се намираха голяма част от забележителностите на страната.

Бароковата катедрала

Сградата “Капитолио”, която е копие на сградата на американския конгрес – “Капитолия”, само че е 7 м по-ниска. В момента сградата е празна и не се използва на нищо, освен като красива фасада.

Площадът на Революцията в Хавана, който е епицентър на всички важни чествания в Куба. На снимката е ложата на Фидел Кастро, от където изнася речите си.

Около площадът се намират сградите на няколко министерства, на чийто фасади са изобразени националните кубински герой.

Министерството на вътрешните работи

По улиците…

Аз бях впечатленаот уникалния микс от сгради от колониалната епоха, вече белязани от разрухата на времето.

Рушащите се сгради и мизерията не трогваха ни най-малко местните жители. Те изглеждаха сигурни, че предоставят на туристите точно това, което искат да видят. И бяха прави…

Жилищни сгради в центъра на Хавана

Повечето тротоари бяха покрити, заради обилният дъждовен сезон през летните месеци.

Така изглеждаха местните магазини, в който се продаваше сурово месо, плодове и зеленчуци. Нищо от предлаганата стока не изглеждаще привлекателно, и за това от там пазаруваха само кубинци.

Колите

 По улиците на Хавана видях много стари руски и американски коли – лади, шевролети, буици, фордове. Всъщност, други нямаше. Чувствах се като в музей на ретро автомобили. Странното беше че кубинците нямаха право да продават личните си автомобили или да купуват други, ако вече имат такива. За това се шегуваха, че са с една кола до живот.

Кубинците имат различни типове номера на колите – тези, който обслужват туристите са със зелени номера, частните са с жълти, също така има правителствени и държавни номера . Кубинците намат право да возят туристи в частните си коли, ако колата няма статут на такси. Шофьорите на таксита в Хавана имат апарати, но не ги използват. Работят си на твърди тарифи – примерно оттук-дотук – толкова. Не се опитват да лъжат, но можеш да се пазариш с тях и да свалиш цената.

Такситата са два вида – малко по-обикновени  „Cuban taxi”

И по-луксозни, който и съответно са доста по-скъпи

Хората

Така изглеждаха обикновенните кубинци – Непринудени и истински.

Всеки от тях беше намерил начин за оцеляване в очевидно тежкото им ежедневие. Повечето кубинци, които ни срещаха предлагаха да си купим пури от тях. В повечето случай пурите, които предлагат са с ниско качество, но може и да имате късмет и да попаднете на наистина добра оферта.

Някои се опитваха да предлагат атракции на туристите, като тези със странната камера

Други смятаха себе си за атракция, като искаха пари на туристите, за да се снимат с тях.

Трети продаваха фъстъци

Този човек ловеше риба. Странното беше, че го правеше само с кукичка и корда, която навиваше около пръста си. Явно не само на мен ми се стори странно…

Докато се разхождахме из улиците на Хавана едно момче на моята възраст ме настигна и ме заговори. Каза ми, че на следващия ден има изпит по английски и има нужда да го упражни с някого. Съгласих се, това беше страхотна възможност да се запозная с някой местен, който да ми обясни по-подробно за нещата, който се случваха наоколо. Той ни разведе наоколо, като на развален английски се опитваше да ни обясни това-онова. Изведнъж подхвана въпросите, без които нямаше да се разминем . Започна се “Имаш ли пури”, “Искаш ли пури”. След което ни заведе в къщата на чичо си, който продаваше пури там.

Заведенията

След пазарлъците Хосе(така се казваше момчето) ни заведе в един бар, в който се предлагало най-доброто “мохито” в Хавана.  Наистина не беше никак зле.

Този бар също предлагаше страхотно “Мохито” .

Плюсът пред предишното заведение беше че тук имаше музика на живо.

Много известно беше заведението в което е писал Хемингуей. Там беше претъпкано с туристи, който искаха да оставят подписа си на някоя от стените.

Последната си вечер в Хавана прекарахме в най-голямото открито вариете в света – “Тропикана” Цената на посещението ни там струваше около 100тина евро на човек и включваше – вечеря в ресторанта на “Тропикана”, билет за шоуто и един безплатен коктейл.

Това беше вечерята в ресторанта – пуешко с картофено пюре.

Вариетето, преди да се напълни

И след това

Артистите поддържаха страхотно настроение през цялото време на шоуто

 Ром и Пури

По магазините една кутия с 25 пури излиза към 40-50 CUC-а (25-30 евро), но те започват да ти я продават от 250 кутията, което е към 190 евро. Ако мине- мине. Има черноборсаджии, които могат да ти намерят пури на много читави цени. Като сувенир за  България можеш да изнесеш една кутия пури и две бутилки ром.

Фабриката за ром “Havana Club”

Ако все пак си успял да прочетеш всичко до край и по някакъв начин то е оставило някакво впечатление у теб, независимо какво е то, не се притеснявай да коментираш написаното или да споделиш нещо от личните си преживявания в Куба. Сигурна съм, че не само на мен ще ми е интересно да ги прочета.