За НАСА, Екологично чистите райони и колелото

До къде стигнахме, че НАСА знаят по-добре от българите кое е най-чистото място на Балканите. Да, и аз не знаех… до онзи ден.

В топъл и приятен пролетен уикенд  какво друго му трябва на човек, освен разходка из някое от многобройните живописни села в Родопите. Напоследък се спираме върху не толкова популярни места и причината за това е хем популяризиране на малко известните места, хем чувството да проучиш нещо, за което не излизат стотици снимки и описания с пътеки в областта.

И така, случайно попаднах на проучване на НАСА – с. Равногор – най-екологично чистият район на Балканите. Така де – има чужденци, които проучват места, различни от Съни Бийч.

За пореден път обиколката на района щяхме да го правим с велосипеди (все пак за един уикенд, пеша, човек трудно би могъл да обходи живописните местности в един район).

Местоположението може вече да го видите на картата, да не изпадам в подробности..Пътят минава точно през гр. Брацигово, като след това започва сериозно изкачване, изпълнено с доста завои, но пътят е в доста добро състояние за стандартите на страната. Човек се замисля в един момент дали не се е загубил пътя, но гледките са толкова приятни, че дори и това да е така, ти се иска да се загубиш точно на такова място.

В един момент бясното изкачване свършва и човек се озовава в земен  горско-зелен рай – един от многото по нашите географски ширини, но това в случая е изключително – селото е сгушено от всички страни с китни поляни и възвишения, а аромата от цъфтящи растения по това време на годината е неописуемо.  Входа на града ни посреща с голям кръст с надпис „Бог да пази България“. „Да, Бог я пази, но нека да я пазим и ние !“- бих допълнил аз.

Центърът на селото е изключително чист, подреден, с хубава архитектура и поддържани къщи – личи си, че хората имат дух. Въпреки, че не е толкова известно, селото разполага с 3 хотела, подпомогнати с евро средства. Кеф ти чудесна къща за гости, кеф ти хотел – за всекиго по нещо.

Задължителни неща при пристигане в Равногор:

• Пиене на бира/кафе/други напитки на площада – задължително ще се заприказвате с дружелюбните местни, които ще Ви препоръчат според възможностите и желанията ви изключителни места за разходки
• Да ядете картофи – може би най-вкусните картофи по българските ширини
• Местност – Бекови скали – едно от най-живописните, панорамни и романтични гледки в България
• Посещаване на местната мандра за сирене и кашкавал

Макар и просто да отседнеш в някой от хотелите или къщи за гости и да се любуваш на зеленият рай, който те облива от всички страни е грехота да не го обходиш. Първият ден посетихме местност Атолука (от тур.място,корито от което конете пият вода) – исторически и природен резерват, намиращ се северозападно от с.Равногор ( не се притеснявайте-има табели, а и всички ще ви го препоръчат ). Пътят до там е кратък  – 4км (дори с колело), но човек има чувството, че е попаднал в приказка.

Красиви поляни в съчетание с прохладна гора в самата местност Атолука.

В района преобладава бял бор и смърч, които са под защита на закона и натурална ароматерапия за човешките възприятия. Местност Атолука е вилна зона, намираща се в гората, където също бихте могли да отседнете в някоя от многобройните къщи за гости, спокойно сгушили се в прегръдките на Родопа планина.

Най-вълнуващото място от всичко обаче е местност – Бекови скали. Преминава се покрай параклис св. Илия, където се провежда ежегодно и гайдарско надсвирване. Намираща се на около 1350м надморска височина (поне така показа умният телефон), може да се каже, че човек сяда на края -краят на планината, краят на пътеката, краят на скуката! Място, спиращо дъха и вдигащо пулса, място, на което трябва да се отиде, да се усети тръпката, да се видят красивите води на яз. Въча и необятните красиви Родопи, място на което да затаиш дъх и да си кажеш „ОБИЧАМ” !

Съответният маршрут се осъществява за половин ден с доста любуване на околната флора и фауна.

На следващия ден маршрутът бе сериозен, кръгов – югозападно от с. Равногор, посока Нова махала – с. Фотиново – с. Равногор. 40км, изпълнени с много зеленина, вековни борове и стреснати от велосипедите сърни. Пътеката върви през гората и е обозначена, така че няма как да загубите дирите.

Да, храната – домашна, автентична, божествено вкусна – няма нужда да я описвам – опитайте !

А компания за бира и за приятни приказки винаги се намира !

Снимките и прекрасната история са написани от Ангел Стилиянов – модерна и леко извратена амалгама от инженер, икономист и аматьор – туристически гид-хуморист. Той не е вегетарианец и не е живял в чужбина, но силно оценява Българската природа, култура, истинска храна и хората, дупчещи билети в градския транспорт. Кара колело -в парка, до работа, в планината, в морето, понякога и докато спи. И го кара не защото е модерно, cool и ЕCO – просто защото още няма автомобил, за да не слиза И от него. Той обича красивото и доброто… и ракия. Ако си заслужава, много я обича, дори когато от нея те боли главата. 🙂