Попитай Местните! Ана-Мария за Сиатъл, природата и народните танци

 

CaptureЗапознах се с Ана-Мария на курс по френски преди години. По това време и двете бяхме обладани от идеята да отидем да живеем в Монреал, Канада. Мечтаехме си за живота там, за стандарта и спокойствието, плюейки родната ситуацията. След като обучението ни свърши всека пое по своя път и загубихме връзка. Години по-късно се намерихме в социалните мрежи и първият въпрос, който и зададох беше “Къде си?”. Отговорът беше неочакван – Сиатъл.  И какво правеше тя там ще попитате вие. Ана-Мария е инструктор по танци е и то не какви, а български народни. Развълнувана от фактите реших да направя това интервю, което всъщност се оказа много по-интересно от колкото си мислех.

  • Коя си ти?

Аз съм Ана-Мария. На 23 години. Водолей!

  • От колко време живееш извън България?

Живея, уча, танцувам и умувам в щатите от година.

  • Защо напусна България?

Не съм я напуснала, тя си е в мен и се отразява в дейностите, с които съм ангажирана зад граница – проекти с българската общност тук – в частност преподаване на народни танци, като помощник на своята майка – Даниела Иванова-Найберг, и личното ми отношение към Глобализацията като културна инфраструктура на света. Държавата България я напуснах поради несъответствие на характерите ни. Моят има нужда да се развива и върви напред.

  • Защо именно Сиатъл, а не някой друг град в Америка?

Знаеш ли, много гости, идващи от други щати, изразяват афинитет към Сиатъл. Отговорът е, според мен, в по-европейското излъчване на града; в културните мероприятия, в зелената природа, в добрата транспортна структура; в култивирания сиатълски манталитет спрямо здравословното хранене, физическо здраве и практикуване на спорт. Сиатъл изпъква не само заради величината на своя символ – The Space Needle. Изпъква като град, несъществуващ на преобладаващия стереотип за „американски-тип“ урбанизация.

DSC_0109

  • Знам, че има много българи, емигранти в Сиатъл. Лесно ли е да се установиш, да си намериш работа, да успееш?

За мое учудване броят на българи в околността е достатъчен да изпълни средна по размер концертна зала, че и отгоре. Както и се случва, покрай събитията, които организираме с Българският културен център тук. Освен Майкрософт и Боинг – като големи корпорации, предлагащи работа на компютърни инженери, сред които много българи, в града се намира най-престижният академичен център във Вашингтон – University of Washington.

Смея да твърдя, че – генерално погледнато- българската общност тук е добре информирана и в сравнително разбирателство между своите членове – не само относно събития с публична насоченост, но и в по-битийни въпроси като намиране на квартира за новодомци, неформална покана за Шопска салата и бира – в някоя от българските пицарии, или пък за импровизирана сбирка с жива музика и хóра.

IMG_2430_1-1024x768

  • Пътувала съм до най-различни дестинации в Америка, но така и не ми остана време да посетя Сиатъл. Кажи ми, какво съм изпуснала и за какво трябва да съжалявам, че не съм отделила време за този град.

О, ти много би харесала Сиатъл! Местните и преселилите се тук са много привързани към природата и дейностите, свързани с планинарен туризъм, скално катерене или просто къмпинг. Тъй като аз съм си градско чедо, харесвам Града в Сиатъл заради множеството уютни джаз клубчета, кафенца и не на последно място – красиви гледки от плажовете. Споменавайки джаз, кафе и пикник на плажа – ето някои известни характеристики на Сиатъл: Джазовия фестивал есента, неизбромото количество кафетарии, като магната Starbucks…, красивата гледка от the Water Front; отворения пазар за плодове за зеленчуци – Public Market, в чийто параметри също се намират Сиатълската Опера и най-голямата балетната компания в щата – Pacific Northwest; идеалният за летни плажни събирания – Golden Gardens Beach, Кулата на Сиатъл, за която вече споменах (Space Needle), кампуса на Университета, в чийто покрайнини имам късмета да живея… списъкът е дълъг и подлежи на дописване.seattle

  • Кое ти харесва най-много там? 

Харесва ми, че ми е приятно да се прибирам в Сиатъл, завръщайки се от други щати. Градът е оазис в сивата система на повечето американски градове, и то не само заради природата и по-освободеното мислене на сиатълци; вътре в мен намирам спокойствие и уют, живейки тук. Сиатъл дава усещането, че мога да се развивам като личност, което означава, че и занимаванията, и хората, и храната около мен са набавящи ми виталност и енергия за растеж и развитие.

DSC_0116seattle

  • Доколкото знам, живееш в Америка, но работата ти продължава да е свързана с Българската култура. Разкажи ни с какво точно се занимаваш.

Да, от известно време се занимавам с поддържането на FB страницата на Културния ни център и благодарение на многото кадърни и талантливи представители на общността нямам трудност да обновявам виртуалното ни пространство с все по-интригуващи новини.(При интерес, последвайте ни тук: https://www.facebook.com/BCHCSeattle)

Индивидуално съм щастлива да участвам, под ръководство на своята майка, в предаването на фолклорното ни богатство на живеещи тук български деца, чиито часове са последвани от двучасова тренировка с мераклии от по-високата възрастова граница.

С формация от хоротеката – „Сиатъл-чета“ пролетта гостувахме в чикагския фолклорен фесивал „Верея“. С други ентусиасти пък организираме месечни срещи за обсъждане на  поезия и литературна проза. И това е частица от цялото, защото паралелно всеки от нас  тъче на своя стан и си движи личните проекти.

1798773_749721008379388_2003410149_n

  • Има ли интерес към българската култура, музика, танци и туризъм от страна на американците и хората от други националности, които живеят в Сиатъл?

Голям! Това ме инспирира минала година да създам танцов клас на балканска музика, за всички нива: Balkan Dance-Fit/ Балкантоника (https://www.facebook.com/BalkanDanceFit). Изуми ме колко са луди по нашите ритми, не само любителите на жанра, но и все повече професионални банди и музиканти. Балканската музика, в чистия си вид, без намек за чалга, е копунджийска стихия, която не може да те остави безучастен! Нищо чудно, че и американците са „луди“ по нашата музика.

  • Сподели нещо за Сиатъл или Америка, непонятно на туристите.

Хаха, първото, което ми хрумна е, че за разлика от софийските автобусни спирки, около които мирише на тютюн, тук мирише на марихуана, чиято консумация е легална в щата. Друг тънък момент, от съвсем друг характер, се корени в образователната система, която не е аналогична с българската; с други думи, чуждестранният студент трябва да вземе редица „общообразователни“ кредити преди да положи изпити за бакалавър. Тъжно, но суровата истина. И още нещо ноември и декември в Сиатъл са дъждовни. Доста. От април до септември времето обаче придобива приказност, която те кара да забравиш за всички подгизнали дни и да се радваш на припека и топлите вечери. И тъй като за мен вечерите доста често са придружени с чашка винце – в Америка касиерите винаги изискват лична карта, документираща 21+; не зависимо на колко изглеждаш. С други думи, Сиатъл може да е по-освободен, но Америка си е Америка.

27rain.xlarge1

  • Сиатъл е доста далеч от България и едва ли се прибираш често, но вероятно пътуваш из Америка и знаеш някакви трикове за търсене на евтини самолетни билети, какви са те?

Да, уви. Билетите са, ако мога да използвам английския израз – ridiculously expensive, покачвайки се с 200-300$ отгоре по време на сезона, в който повече българи се прибират – лятото.

Втора година летя обратно с http://vacation.bg/. Чувствам се много признателна, че имам възможност да се прибера за кратко и тази година; поради разноските повечето българи, които познавам, обикновено пътуват през двугодишен период или дори повече.

seattle-plane-01-5055

  • За какво трябва пътешествениците избрали Сиатъл за своето следващо пътешествие да бъдат подготвени?

Надявам се, че ако са стигнали до тази точка от интервюто, вече съм ги убедила да посетят Сиатъл, изникне ли им възможност.

Дотогава, препоръчвам на любознателните да се запознаят с портретната рамка на града, представена в многото й ъгли тук:

http://www.visitseattle.org/

  • Опиши България с една дума-  Картина
  • Опиши Сиатъл с една дума- Колело
  • Твоята крилата мисъл за пътешествията- „The World Is a Book and Those Who Do Not Travel Read Only One Page”
Намери ме в

Адриана

Аз съм Адриана - пътешественик, екскурзовод и мечтател. Обичам слънцето, непринудените хора, дългите разходки в планината, смеха, приключенията и усещането за свобода, което ми дават пътешествията. С други думи, живея за да пътувам и пътувам, за да живея.
Намери ме в

Подобни записи :

Автор: Адриана

Аз съм Адриана - пътешественик, екскурзовод и мечтател. Обичам слънцето, непринудените хора, дългите разходки в планината, смеха, приключенията и усещането за свобода, което ми дават пътешествията. С други думи, живея за да пътувам и пътувам, за да живея.

Leave a Reply

Задължителните полета са отбелязани с *.