Магията на хималаите ден 9-ти “Неочаквана среща”

Пътуване до Непал

Каянджин Гомпа (3860) – Римче(~2700)

Това е денят, в който си тръгваме от Кянджин. Не искам да си тръгвам от това място. Сега, няколко месеца след прибирането си в България си давам сметка, че малка част от мен е останала за винаги в село Кянджин Гомпа. Ние случихме трите ни нощи там почти да съвпаднат с новоолунието и да бъдат безоблачни. В следствие на това нощната гледка беше магическа. В ниското под върховете е тъмно, само белите им шапки се виждаха под милиарди звезди… ееееех какво удоволствие е да се събуди човек на такава гледка. Един ден ще се върна, Кянджин. Силно се надявам да е още в този живот.

Nepal 477

с. Кянджин Гомпа

На тръгване минах през кухнята, за да се сбогувам с жената, която приготвяше храната ни през тези дни, и на входа се спрях, за да я наблюдавам как готви. Отново се изумих от скоростта, с която се случваше всичко – една жена готви за целия хотел, а освен нас имаше и други групи. Тази скорост на творене, обаче не придаваше хаос на ситуацията, а напротив. Жената изглеждаше много спокойна и се движеше грациозно, а косата й сплетена на дълга плитка се поклащаше в унисон с движенията й.

Готвенето става на едно обикновено глинено огнище с три отвора – един отпред за зареждане на дърва, и два отвора отгоре вместо котлони. Тя ме видя и ми се усмихна насреща. Сбогувахме се и за пореден път ми направи впечатление нещо тази в жена. Лицето й се усмихва, думите й са добри, но има нещо в погледа й, което ме кара да изпитвам неудобство. Анализирайки това малко по-късно стигнах до извода, че в очите й се чете тъга. Една много дълбока и добре прикрита тъга. Споделих впечатленията си с Маги и се оказа, че тя има подобни такива. Вчера тя реши да не се изкачва с нас до View Pont-a и остана в хотела, където имала възможност да си побъбри с нашата домакиня. Ето разказ от първа ръка.

kyanjin girls deni

От лява на дясно: Дени, Петя, Маги и Теди се сбогуват с Пасанг Лама(в средата) Снимка: Дени

Маги: „Семейство Lama бяха наши хижари в село Кянжин Гомпа. Всъщност, хотел Mountain view не беше тяхна собственост, а те само работеха там. Pasang Lama, жена на 28 години, въртеше цялата къща, а мъжът й го раздаваше шеф. В една много тежка зима родителите на Пасанг оставили цялата си покъщнина и преминали високопланински проход от Тибет към Непал, за да се спасят от набезите на китайските комунисти. Тук изградили нов живот за себе си.

Как Пасанг беше срещнала съпруга си Kanchha Lama не разбрах, но ето, че животът ги събрал тук, в планината. Имат две деца Nima /момиче на 8 години/ и Crrytso /момче на 4-5г./ Чудех се на чевръстността на тази жена. Имах възможност да я наблюдавам докато готвеше вечерята ни за една от вечерите, докато опитвах да се свържа с България по сателитния телефон, намиращ се в кухнята. Тя си беше цял взвод с готвачи. Името й, Пасанг, означава вторник – тогава се е родила. Обясни ми, че името на дъщеря и било неделя – тогава се родила малката сополивка.

Nepal 478

Сополивата Нима играеше Dixit всяка вечер с нас.

В деня, в който останах на слънце, поговорих с нея малко и така разбрах някои неща за живота й. Независимо от топлия ден, носът на Пасанг течеше и аз и препоръчах да се облече малко. Тя каза, че нямала плътна връхна дреха, а само плетени работи. Каза ми, че туристите ходели с много хубави дрехи, в това число и аз. Хрумна ми, че мога да и дам единия си полар, нали си имах още два в багажа. Предложих и да измери дрехата, която свалих от себе си и тя й заспа.

Честитих и я прегърнах, а тя стана още по-усмихната. Не мина и час и тя дойде и ми предложи чай, докато се припичах на слънце, от благодарност заради подаръка. Тогава отново поговорихме. Питах я как се е научила да готви всичко от менюто, което предлагат. Засмя се и каза, че в менюто шефа й написал какви съставки имат ястията и тя прочела, сглобила, пробвала, грешала и пак пробвала, и така… Не всички неща й били познати като вкусове. Особено този“чийз“ /сирене/. Чужденците много го обичали на всяко ястие. Искрено, сподели учудването си на този вкус.

Сополивата и щастлива Нима учеше в Катманду*. Сега, докато ние бяхме в хотела, беше във ваканция. Не се сещам дали малкия юнак беше тръгнал на училище. Той не се мяркаше край нас, както сестра му Нима. Тя беше фен на игрите ни и редовна публика.”

рени

А колко беше смешна, заровила лице в купата. Снимка: Рени

*Явор: Всъщност родителите, живеещи в тези отдалечени планински райони виждат децата си само по време на училищните ваканции. Децата учат в Катманду и живеят на общежития(пансиони) там. Това е и причината образованието да е толкова скъпо, както и причината повечето момичета да са необразовани, но по тази тема очаквайте повече информация в разказа за утрешния ден 10-и.

lidia magi

Лидия Росдилски повярва, че носим гайда чак като я извадих.

Днес ще се спуснем до с. Римче. Очакваният преход е около 8 часа, само надолу. Пътеката върви по река Лангтанг и е същата, по която се качихме до Кянджин. Толкова е скучна и монотонна, че се чудя дали сме се качвали по нея. По едно време съм последен и забелязвам, че групата се е скупчила около някого – май е българин.

Оказва се българка, женена за американец, дипломат в посолството на САЩ в Непал. Много са готини. Казаха, че имат три деца, обикаляли с неговата работа цял свят и сега са в Непал. Аха да се разделим и става дума от къде е. От Смолян съм, казва Лидия. Ха такааа. Позволи ми да ти представя 14-ия член на групата – гайдичката Яна. За малко да разплачем Лидия с едно хорце на „Рипни калинке”. Така, с усмивки, се разделихме с уговорка за вечеря в Катманду преди да отлетим за България. В ниското започна да ни прави впечатление засиленият поток от прииждащи туристи в посока нагоре. Оказа се, че са пренасочили голяма част от хората от района на Анапурна към Лангтанг. Причината е неочакваната снежна буря, която удари Анапурна три седмици по-рано. Добре, че слизаме надолу.

Nepal 483

Представител на местната фауна, който видяхме да се припича на една скала, докато си чакахме обяда.

Тази вечер имахме резервация в хотел Moonlight в Римче. Условията и обслужването бяха и си останаха единствените ужасни за целия ни престой в Непал. Въпреки това всички сме благодарни за тях, за да можем да имаме база за сравнение и да можем още по-добре да оценим хубавите неща по време на пътешествието ни.

Утрешният ден ще ни отведе до с. Туло Сябро, което село е и старта на трека към свещените езера Госай(Gosay Kund).

Явор

Явор

Планината покори сърцето и душата ми много отдавна. Без значение дали е лято, зима, пролет или есен, намирам време, да се отдам на любимото си хоби в България и по света. Защо ли? Защото това ме кара да се чувствам жив.
Явор

Автор: Явор

Планината покори сърцето и душата ми много отдавна. Без значение дали е лято, зима, пролет или есен, намирам време, да се отдам на любимото си хоби в България и по света. Защо ли? Защото това ме кара да се чувствам жив.

Leave a Reply

Задължителните полета са отбелязани с *.