На лов за Спомени – Русия !

1 коментар

DCIM256GOPRO

Здравейте готини! Въпреки натоварения туристически сезон и много работа с Юрий отново се отправяме на лов за спомени. Този път дестинацията е Русия и ловът започна с много тлъста плячка.

За няколко часа ни се случиха такива неща, че едва ли някога ще забравим днешния ден. За първи път закъсняхме достатъчно, за да изпуснем полета си и самолета, който трябваше да ни закара от Букурещ до Москва…

За няколко часа нарушихме всички законови и морално етични норми. Прередихме 100тина коли на границата, прередихме няколко километра задръстване, прередихме 10 човека на секюрити чека, няколко стотин на паспортния контрол, скарахме се със всички тъпи румънци, изядохме всички псувни, шофирахме като луди и пак за 10 мин изтървахме тъпия самолет. С него или без него обаче отиваме в Москва, само че не от Румъния… 

Бяхме изличислили времето си точно. Надето ще ни закара с колата до Букурещ от Варна, ще тръгнем рано сутринта, ще пътуваме няколко часа, ще минем границата при Русе и ще си хванем самолета в 15:40, после тя ще се върне към София. Но както казва батко ти Мърфи „Каквото може да се обърка, ще се обърка“.

Шоуто започна с огромно задръстване и неподвижна опашка на границата, на която чакахме 2 часа, и която в крайна сметка минахме, защото панически започнах да размахвам отпечатаните билети и да се моля на граничните полицаи. Последва активен съботен ремонт на околовръстното на Букурещ с няколко километра опашка, която преминахме, защото Юрий караше по банкета в насрещното платно. Не ми се мисли колко псувни и ругатни тип „тъпи българи“ сме отнесли. Накрая уж всичко точно, готино, ще стигнем на време и поредната греда… Камион, дърпаше друг камион на едно кръгово с твърда връзка, която моля ти се, се скъса пред нас. Не можахме да го заобиколим, защото в ляво от нас имаше тир. И тъкмо да сляза от колата да се моля на шофьорна на тир-а да мръдне и двамата водачи на проблемните камиони излязоха и започнаха да бутат авариралия. И най-странното, човек… избутаха го. Тръгнахме ние, още по-бързо и паникьосано, когато объркахме изхода на кръговото и… отиде коня у ряката на 21км в обратна поосока.

Както и да е, в 15:40 заковахме колата пред летището. Бягахме към гейтовете, размахвайки билетите. Прередихме всички на секюрити чека, а на паспортния контрол вече нямаше останала ни капка морал. Бягахме направо, разцепвайки по права линия криволичещата, разделена с ленти опашка създавайки хаос и крещейки „Сори, сори…“

Вече дори не виждахме полета, изписан на таблото. Тогава се примирих, изтървахме го. Толкова емоции се въртяха в мен, че исках само да крещя и да плача. Така и направих. Чувствах се тъпо, защото планирахме пътуването дълго време. Бяхме пръснали толкова пари за визи, хотели, билет за влака Москва – Петербург, самолета в двете посоки, гориво до Букурещ и т.н., че не можех да си преставя как всичките средства и усилия отиват на вятъра. Докато се самосъжалявах и си повтарях колко безумно тъпа съм, дойде Свилен (третото момче от снимката по-горе) и ме накара от мъка, да плача от смях, когато изръси „Споко ве човек, можеше още да сме на границата“ 🙂

Стояхме пред празния гейт и се чудихме какво да правим. Проверихме всички билети от Букурещ до Русия за същия ден (добре, че имаше интернет), но бяха по над 700 паунда. Не можеше да отложим пътуването за по- късни дати, защото визата ни важеше само до 2ри септември. После си мислихме да тръгнем за Испания, Италия, Португалия, Дания, Англия или за където имаше оферта, само и само да не се приберем в къщи, но уви, оферти нямаше. Накрая намерихме полет Букурещ – Москва за следващия ден на цена от 170 паунда. Решихме да си вземем хостел в Букурещ и да доразгледаме полетите, пък барем ударим кьоравото пак и намерим нещо за малко парички. Излязохме от летището, а Надето се върна да ни събере с колата. Слязохме в центъра.
IMG_9700
Намерихме хостел, нанесохме се и почти да запазим билетите. Цената се беше вдигнала със 707 паунда. Ти луд ли си? Преровихме всички сайтове, но най-изгодният билет, който намерихме беше 250 евро от София до Москва през Будапеща в 21:30 на следващия ден. Мислихме, чудихме се и накрая решихме да прежалим парите и да не оставяме всичко да пропадне. И пак, аха аха да ги запазим и се оказа, че нямаме пари в картите. Добре, че баща ми имаше излишни, че да ни услужи. Абе няколко микро инфаркта един след друг получих, нямам думи. 

Тази нощ спах като пребита (и как няма след толкова много емоции). Сутринта се събудихме и тръгнахме към София. Естествено, имаше 3 коли пред нас на границата, никакви задръствания и проблеми и най-прекрасното от всичко, Румънци.

 

В момента е 01:13 часа българско време, а ние сме на летището в Будапеща, където в 6:00 ще хванем полета за Москва. Какво ще става после не знам, един път стъпим ли там съм сигурна, че няма да се спрем. Но да видим, може пък и да се успим за полета утре. 🙂

Всички каръшки и не толкова каръшки преживявания по време на пътуването ни в Русия може да четеш в реално време на страницата на блога във фейсбук.

Поздрави!

FullSizeRender

 

Намери ме в

Адриана

Аз съм Адриана - пътешественик, екскурзовод и мечтател. Обичам слънцето, непринудените хора, дългите разходки в планината, смеха, приключенията и усещането за свобода, което ми дават пътешествията. С други думи, живея за да пътувам и пътувам, за да живея.
Намери ме в

Подобни записи :

Автор: Адриана

Аз съм Адриана - пътешественик, екскурзовод и мечтател. Обичам слънцето, непринудените хора, дългите разходки в планината, смеха, приключенията и усещането за свобода, което ми дават пътешествията. С други думи, живея за да пътувам и пътувам, за да живея.

1 коментар

  1. Страхотен блог си имате. Понякога човек трябва да изживява мечтите си докрай, колкото и необичайно да изглежда за околните. И ако пътуването и откриването на нови дестинации, човек може да превърне едновременно в хоби и работа, то той е истински късметлия 🙂

Leave a Reply

Задължителните полета са отбелязани с *.