Магията на Хималаите ден 15 – Непалско право хоро

5 коментара

CaptureДен 15 – превал Таре Пати(3640) – с. Кутунгсанг(2470)

Събуждам се в 05:45 от нечия аларма. Чувам през стените, че някои ще посрещат изгрева, но аз ще направя нещо много нетипично за мен – ще се излежавам.

Вчерашното лежерно настроение ме държи все още. С триста зора и леко закъснение ставам в 06:55 и се присъединявам към останалите на закуска. Днес ни очаква между 5 и 7 часа преход до село Кутунгсанг. Пътеката е много приятна. Върви нагоре-надолу по билото и през вековна гора.

Nepal 701

Гората е супер. По едно време групата се разцепва на две като Дени върви сама между двете групи. Има няколко минути разстояние между първите и нас, последните, но се виждаме на склона. По едно време се чува гласът на Дени – панди, панди! Ние започваме да й се хилим, но от последвалия разговор става ясно, че по всяка вероятност първата част от групата е събудила две червени панди и когато Дени минала по пътеката те претичали пред нея. По-късно от картата разбираме, че вървим по т.нар.

Пътека на червената панда(Red Panda Trail). Червената панда е от семейството на китайската панда, но не прилича на нея. Прилична по-скоро на котка. Дори едно от имената й е такова(Catlike Panda). Жалко, че не повярвахме на Дени и не ги видяхме и ние. Оставаме с вяра и очакване и ние да видим това красиво създание.

chervena panda

Малко преди селото има военен пост. Постовият стои намръщено в каменна вишка, с една ръка поставена на 50. калиброва картечница. Заглеждам го и го поздравявам, хващайки шапката си, а той ми кима все така намръщено и безизразно. Това е първият намръщен непалец, който виждам от пристигането си до сега. Няколко минутки вървене след поста минаваме покрай голяма ступа и спираме за почивка и снимки. Направи ми впечатление знакът, който е поставен до нея. Колко интересно са подбрали и подредили думите. Консумирането на храна и алкохол около ступата са абсолютно не-разрешени. На практика означава същото като абсолютно забранени, но не съвсем. До селото има 10 минутки ходене.

Nepal 746

Преминаваме през цялото село и се настаняваме в хотел на самия му край – Mountain Veiw. Планинска гледка и то каква! Имаме панорама на североизток. Пак виждаме Чомолунгма и компания. За наша радост има топъл душ и цените са на половина на тези в по-високата част на планината. Все пак до тук има път, черен, но път. Възползваме се от душа и след това сядаме на по бира Еверест. Бахти кефааааа!!!

Nepal 797

Става 5 и нещо и голяма част от групата решават да се разходят и селото. След минутки някакъв облак обгръща хотела и околностите, а залеза тъкмо е започнал. Получавам някакъв силен порив да посвиря на гайда пред снежните гиганти и залязващото слънце. Излизам на поляната пред хотела, надувам гайдата и се потапям в магията без специфична мелодия. Оставям вдъхновението на величествената планина да ме води към музиката. След секунди усещам натрапчиви погледи на гърба си и се обръщам. Прем и носачите са се ухилили зад мен. Прем ме моли за мелодия за хоро. Ха, ти да видиш! Подхващам Пустоно лудо и младо, а Прем повежда правото и дава инструкции на носачите, които са се хванали за ръце. Егати! Запомнил го е! Та ние му го показахме два пъти преди десетина дни. Чувствам се не на тази земя. Това е един от най-невероятните моменти, които съм имал в живота си. Магическият залез и енергията на родопската гайда, както и вихъра на танцуващите хора около мен ме направиха едно с планината, едно с мига, едно с времето. Там, тогава, нищо друго нямаше значение. Бяхме 7 човека от две различни култури, обединени от силата на музиката и танца. Велико!

обложка ден 15 - непалско право хоро

След залеза влизам на вечеря и след вечерята пак следва вече традиционната игра на нещо – в случая Dixit. Пихме по още една бира и хайде по леглата. Утре ни предстои доста тежък ден. По предварителна информация около 1000 м изкачване и 700 м слизане, които се превземат в едно монотонно нагоре-надолу по черен път. Добре е звучи като за предпоследен ден в Хималая.

Снимки: https://goo.gl/photos/DikninCuTHBcmeza9

Явор

Явор

Планината покори сърцето и душата ми много отдавна. Без значение дали е лято, зима, пролет или есен, намирам време, да се отдам на любимото си хоби в България и по света. Защо ли? Защото това ме кара да се чувствам жив.
Явор

Подобни записи :

Автор: Явор

Планината покори сърцето и душата ми много отдавна. Без значение дали е лято, зима, пролет или есен, намирам време, да се отдам на любимото си хоби в България и по света. Защо ли? Защото това ме кара да се чувствам жив.

5 коментара

  1. Страхотни снимки!

  2. Хубава ли е тамошната бира? :))

    • Бирата си я бива. Голямо удоволствие е пъъървата глътка след 10 часов, горещ и прашен преход… Ееееехх 🙂 Те имат едно питие, което наричат вино, но всъщност има вкус на нашия паток от ракията – ужасно е 🙂 На висчкото отгоре го пият и затоплено. Абе, бирата си я бива :-)))

  3. На прекрасно място сте били, а снимките просто спират дъха ми……

  4. Много красиви снимки:)

Leave a Reply

Задължителните полета са отбелязани с *.