Магията на Хималаите Ден 14 – Ох баня!

3 коментара

Пътуване до Хималаите

Гопте (3650 m.) – превал Таре Пати (3640 m.)

Ставаме в 6, както обикновено, закусваме в 7, както обикновено и тръгваме в 8, както обикновено.  Преходът за деня е само 1,5 – 2 часа, за това пристигаме на превала в 10:15 и се настаняваме в лоджията. Разбираме, че има баня – ох кеф! Тя се оказва едно помещение с дървена скара за под и рекламни пана от винил за стени, а душът е кофа с хладка вода и канче за поливане. Но като се има предвид, че не сме се къпали 4 дни и това е добре дошло.

Nepal 711Причината за тези условия скоро ни става ясна – насреща се задава носач, който е привързал синя, пластмасова, двадесетлитрова туба с вода на челото си. Да, в нашата и околните лоджии няма течаща вода. За това срещу сто рупии (1 долар US) от кухнята дават кофа, от тия обикновените тенекиени кофи с дръжка, наполовина пълна с гореща вода. Допълваш си я със студена от един бидон (чиста вода, разбира се) и беж към банята. Е нема такъв кеф, честно! Колко малко му трябва на човек да е на върха на щастието, колко малко. Къпането става бавно и само половината хора от групата успяваме да се изкъпем преди обяд. Жените се особено щастливи, че най-накрая са измили косите си.

От хълма над лоджията се открива изключителна гледка на североизток. Насреща, в далечината, са осем-хилядниците Манаслу, Чо Ою, Кангчендзьонга и нейно величество Чомолунгма (Еверест) с прилежащия Лотце.

Nepal 710За още по-голяма радост на душата източния склон на превала е подветрен. Това е нещо специално след толкова дни на постоянен вятър, брулещ и достигащ чак до кокалите. Умълчаваме се. Чувството е страхотно, когато човек си лежи така спокойно, без да бърза, без да мисли за ежедневието, заобиколен от 6, 7 и 8 хилядници с бели шапки, под парещото ноемврийско слънце, обграден от приятели. Миг от вечността.

Nepal 704Вече сме в столовата и ни прави впечатление контрастът между вкусната храна и мръсотията в лоджията.  След хапването групата решава да отскочат до близкото връхче, за да видят друга гледна точка на панорамата, а аз, мотивиран от малкото сън снощи се разпльоквам в спалния чувал. Двата часа сън ми идват много добре, но за съжаления студът в стаята ме удря в гърлото. Станах и излязох навън, за да се сгрея на слънце.

Оказа се, че съм станал точно за залеза, а Маги и Дени вече са се настанили на пейката пред хотела и го наблюдават. Погледахме се в очите със слънцето, докато то залязваше и след като се скри тримата с Дени и Маги влязохме в трапезарията, където печката вече гореше. Пристигат и останалите, очаровани от гледките по високото, където са били. Чели книги, писали хайку стихчета и пяли песни. Е, какво да се прави, безгрижие.

Nepal 733Избираме вечерята и я поръчваме, и докато се наприказваме домакините ни взели, че я направили. Отново храната е прекрасна. Както обикновено е голяма веселба след хапване. Имаше две израелски групи в хотела тази вечер и си поприказвахме с тях. И тази вечер пеем, но цялостната лекота на днешния ден ме подтикват към ранно лягане. Утре имаме около 1200 м денивелация с отрицателен знак за преминаване.

Преди лягане поправих грешката от предишните вечери и взех две допълнителни одеяла, дано са достатъчни. Лека нощ!

Тук може да видите пълният албум със снимки от ден 14.

Явор

Явор

Планината покори сърцето и душата ми много отдавна. Без значение дали е лято, зима, пролет или есен, намирам време, да се отдам на любимото си хоби в България и по света. Защо ли? Защото това ме кара да се чувствам жив.
Явор

Подобни записи :

Автор: Явор

Планината покори сърцето и душата ми много отдавна. Без значение дали е лято, зима, пролет или есен, намирам време, да се отдам на любимото си хоби в България и по света. Защо ли? Защото това ме кара да се чувствам жив.

3 коментара

  1. Страхотна история! Забавлявах се истински, докато я четох 🙂 Много добре сте предали духа на самото пътуване. Въпреки липсата на условия, несъмнено преживяването си е заслужавало! 🙂

  2. Пътешествието е написано по много зарибяващ начин :)) Още като започнах да го чета и на лицето ми се появи усмивка, която не слезе от лицето ми го края на разказа :)) Даже докато пиша тези редове продължавам да си припомням някой моменти от горенаписаните редове и продължавам да си се усмихвам 🙂
    Пожелавам ви все такива интересно-изживяни моменти на теб и приятелите ти!

    Поздрави,
    Камен

    • Благодаря за хубавите думи, Камен. Пожеланията се връщат от моя страна. Пътувания като това не се забравят. Но това, което остава най-трайно са наистина приятелствата. Желая от сърце на всеки да изживее подобно пътешвствие!

      Поздрави,
      Явор

Leave a Reply

Задължителните полета са отбелязани с *.