Хижа Ехо през Зимата – “Зимноходско Ехо”

Хижа Ехо през зимата

Как неусетно си замина януари и пак стана време за зимно Ехо, така и не разбрах. Мишо за пореден път ни събра в сърцето на Балкана. Това е един поход, който той организира всяка година и доколкото знам е променил към добро не само неговия живот. Но подробностите не са мои за разказване 🙂 Моите са по-долу за тазгодишния и втори за мен поход.

Тръгваме с Дени и Петя от София в събота, в 9:00. И тримата сме част от непалската група и всъщност този поход ще е нещо като събиране на групата от Непал, защото половината участници ще са там. Търпение нямам да ги видя. В 9:30 вече сме на магистралата и закусваме със супер вкусната домашна баница на Петя, а в 10:45 слагаме гетите над панталона и поемаме по пътеката.

Хижа Ехо през зиматаИзбрали сме подхода към Ехо от към с. Рибарица. Прехода е кратък – 3-5 часа като около час е по равно, по черен път, а останалото е в гората и почти право нагоре по склона. В началото няма никакъв сняг, което прави ходенето ми много трудно заради пластмасовите ми зимни обувки. Дано по-скоро да стигнем до снега. Както обикновено Петя и Дени напяват някоя народна песен и ходенето е супер приятно.

Хижа Ехо през зиматаТака, с песен на уста стигаме гората и блажения сняг, и тръгваме нагоре. При организацията на събитието си писахме с други хора, които също ще вървят по същия маршрут, но те нещо се бавят с придвижването от София към Рибарица и ние сме първи и проправяме пъртина в снега.

В началото на зимната маркировка нахлузваме и снегоходките, защото вече затъвам до над коляното. С тях ходенето е значително по-лесно и скоро сме вече на достатъчно високо, за да видим склона на вр. Ушите. Поглеждаме натам и какво да видим – групата от х. Хайдушка песен слиза по него. Я какво добро съвпадение. Ще изкачим вр. Кавладан заедно с останалите. Да го бяхме планирали нямаше да стане толкова добре.

Хижа Ехо през зиматаИзкачваме последните метри до мястото, където се събират двете пътеки и чувам гласове и зад нас – другата група, идваща от Рибарица/София/ ни е настигнала. Е така е, върви се по-бързо, когато някой е избил пъртина преди теб J. За моя приятна изненада виждам познато лице – Вълковски. Никиииии! Еййй тоз човек не съм го виждал от повече от година, ейййййй голям кеф. Идва и основната група от другата пътека, начело с Мишо. Ето я и Маги. Оооо, наборче здрастииии :-))) Идват и Сашо и Рени, и все едно сме отново в Непал. И така, щастливи от хубавата случайна(до някъде) среща с добри приятели, групата ни от трима стана група от около тридесет човека.

Хижа Ехо през зиматаМного скоро продължаваме към хижата, защото температурата е вече ниска, а и тук на билото вятърът е много силен(в Рибарица беше 11 градуса, слънце). Прогнозите за уикенда бяха за ураганен вятър. В петък вечер на отсрещния вр. Вежен той е бил със скорост от 95 км./ч. Днес е по-добре, но все пак… най-добре да продължим по-скоро.

Хижа Ехо през зиматаОт с. Рибарица до хижата стигнахме за около пет часа. Леко поохладени от вятъра на билото се настаняваме в стаята и се насочваме към столовата. Часът е около 17. Чакаме още хора от към х. Хайдушка песен и с. Клисура. Към 19 часа цялата група е налице с изключение на 9 човека, които се качват от към Клисура. Сред тях е и мой много добър приятел, Сашко, който до колкото го познавам ще избере възможно най-трудния вариант за стигане до хижата.

Хижа Ехо през зиматаНе след дълго пристига и първият човек от тази група и се оказвам прав в прогнозата си. Сашето и още няколко човека са решили да изкачат първо вр. Вежен и след това по билото, през вр. Юмрука да стигнат х. Ехо. Цялото това ходене го направиха за 10 часа като на Юмрука ги е заварила нощта със силен вятър, набиващ ледени частици в очите. Фактът, че са добре екипирани и в добра физическа форма е съществено важен за успешното приключване на техния план.

Хижа Ехо през зиматаПо същото време някъде за пръв път чухме подвикване от съседната маса „Никиии, изпей ни някоя песен”. Вълковски се прави на ощипан и се хилосва нещо на нашата. Пак някъде по това време при нас се разрази ожесточен спор на тема егото – отрицателна или положителна черта на характера е то. Спорихме два часа без нито едната страна да си промени мнението.

Хижа Ехо през зиматаНо пък всичката ракия свърши 🙂 Добре, че Мими Хитрова дойде по някое време да ни разтърве, иначе щяхме да ставаме на кълбета. По някое време пак се чува „Ники, айде бе изпей ни някоя песен”. След минутки всички в столовата започваме да скандираме „Ниики, Ниики, Ниики, Ниики”.

Соооооооооос маааааааа кааааараааааш маааааайчинко,
Сооооооооос маааааааа моооооооомрееееееей… цялата столова притихва, за да го слуша…
Доооооо щеееее времееееееее маааааайчинко ииии заааа мееенеееееее

(**Вълковски няма нищо общо с групата Кайно Йесно Слонце)

Дени също се разпява и с Вълковски правят няколко дуета. Скоро всички в столовата пеем и те така до 1 часа нощес. Аз обаче си легнах към 11 часа, че нещо ми се наду главата от шумотевицата.

На другата сутрин станах в 8:30. Хапнах много вкусна зеленчукова супа за закуска и към 10:30 потегляме надолу по същия път. Мишо, Маги, Рени и Сашо, заедно с русенската група, са тръгнали малко по-рано и нямахме възможност да си пожелаем до скоро виждане и да им кажа, че ще ми липсват, но се надявам да го прочетат тук. Радвам се, че бяхме пак заедно в планината.

Хижа Ехо през зиматаПрез нощта е навалял 30-ина см. нов сняг, но в момента на тръгването ни валеше дъжд. За радост по-късно го обърна на сняг и има натрупал почти до колата, та времето се смили над мен и краката ми не болят чак толкова много.

Слизането винаги е по-бързо и някъде на третия час след тръгването от х. Ехо сме при колите. Както винаги прехода завършва в кръчма „Стара Рибарица”. Топлата и вкусна храна, приятната обстановка, доброто обслужване и страхотната компания са най-добрият завършек на изминалия уикенд. До скоро виждане, приятели.

Явор

Явор

Планината покори сърцето и душата ми много отдавна. Без значение дали е лято, зима, пролет или есен, намирам време, да се отдам на любимото си хоби в България и по света. Защо ли? Защото това ме кара да се чувствам жив.
Явор

Подобни записи :

Автор: Явор

Планината покори сърцето и душата ми много отдавна. Без значение дали е лято, зима, пролет или есен, намирам време, да се отдам на любимото си хоби в България и по света. Защо ли? Защото това ме кара да се чувствам жив.

Leave a Reply

Задължителните полета са отбелязани с *.